fallback

Втора задължителна здравна застраховка – плюсове и минуси

Основният риск е в значителното увеличаване на вноската за здравно осигуряване, коментират специалисти

11:12 | 12.09.18 г. 11

Задължителна нова застраховка за здраве и доплащане от пациентите за лечение в болница са част от новите идеи за промяна на здравноосигурителния модел в България, който изготвя Министерството на здравеопазването. До края на септември здравният министър Кирил Ананиев трябва да представи пред парламента концепцията си за нов здравноосигурителен модел. Сред идеите на министъра е въвеждането на задължителна допълнителна осигуровка от 12 лв., която ще е 2% от доходите на осигуряващите се.

Ще разбие ли монопола на НЗОК предлаганата нова здравна застраховка и ще влязат ли повече пари в здравната система коментираха по bTV д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, бившият директор на „Пирогов” д-р Спас Спасков и Светла Несторова от Асоциацията на българските застрахователи.

“При въвеждането на задължителна здравна застраховка ще можем да избираме къде да даваме поне част от вноската си и ще се появи елемент на конкуренция”, смята д-р Стойчо Кацаров. По думите му по-добър е моделът, при който се разбива монополът на НЗОК. 

Според бившия директор на „Пирогов” д-р Спас Спасков се разчита на това, че тези пари ще се разпределят към НЗОК и частни фондове и тогава контролът е по-сериозен. Самата идея е да влязат повече пари в здраваната система, посочи той.

Светла Несторова отбеляза, че това представлява значително увеличаване на вноската за здравно осигуряване. Парите в системата според нея трябва да влязат през застрахователите, за да се подобри контролът.

“Асоциацията на българските застрахователи не беше потърсена на нито един от етапите по този проект”, каза Светла Несторова. Принципът да се дофинансира системата през частния сектор е правилен, но според нея не е ясно как ще става събираемостта на тези средства.

„При корекция на цените - как ще работи моделът, а и застрахователите не са предвидени като механизъм за контрол”, отбеляза Несторова.

“В основата на предложения нов модел прозира отмяната на договорното начало", коментира д-р Иван Маджаров, председател на БЛС. Той изрази притеснение, че договорното начало осигурява и отговорност у лекарите. Не можем да си позволим да се връщаме към административно здравеопазване, каза Маджаров и допълни, че от БЛС настояват за въвеждането на електронна система, с която да се контролира по-добре дейността.

“Единственото положително е, че министър се опитва да прави промяна в здравния модел от 10 години насам”, каза адв. Пламен Таушанов от Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) пред националната телевизия. По думите му има добри идеи, но не е правилно да се плаща допълнително от пациентите за здравна застраховка.

„Съмнявам се в рамките на този кабинет да се случи демонополизация на Здравната каса. Явно е нужна, но не е панацея. Трябва да се промени цялото естество на системата и чак тогава да се говори за демонополизация“, коментира пред БНР здравният икономист от Експертен клуб за икономика и политика Аркади Шарков.

Относно обсъждания нов здравен модел икономистът посочи, че проблемът в случая е в това, че се искат повече пари, но липсват реформи в системата, с които тези пари да бъдат аргументирани.

Икономистът вижда много проблеми около идеята за допълнително задължително здравно застраховане.

„Поставя се една гранична цена от 700 лв. за медицинските услуги, като 85% ще се заплащат от Здравната каса, а 15% ще доплащаме ние. Ако цената обаче надскочи тези 700 лв., 85% ще се плащат от касата, а другото ще се доплаща от застрахователен фонд. А колко застрахователните фондове биха били почитатели на това да заплащат не малък процент от тази сума, която обикновено ще се окаже много по-голяма отколкото могат да платят”, попита Шарков.

“Основният проблем е, че те задължително трябва да застраховат всеки на тази сума. Хората са с различни заболявания, а застраховките се правят на база риск. Ако застрахователят няма право да определи риска и съответно премиума, който ще плаща всеки, то как ще го задължиш да застрахова за 12 до 14 лв. на месец всеки, при положение, че може да възникне заболяване, чието лечение може да струва 10-15-20 хил.? Тук се създава сериозен проблем за самите фондове, до каква степен те биха се съгласили на подобно нещо, дали биха били стабилни“, допълни той.

По думите му въпросът е какъв контрол осъществява Комисията за финансов надзор. Другата част от въпроса е какво ще се прави с тези, които се осигуряват от държавата, добави Шарков.

„След като държавата и сега не си покрива задълженията към тези 8%, които трябва да заплати към НЗОК за деца, пенсионери, военни, съдии, администрация, как може да очакваме да покрие и тези задължителни застраховки“, отбеляза икономистът.

По думите му този модел всъщност не е за реформа в цялата здравна система, а е модел за реформа в болничната помощ. "Цели се да се спестят пари на НЗОК за болнична помощ“, коментира той.

Очаква се всички идеи и предложения да бъдат анализирани и обобщени, а здравният министър Кирил Ананиев ще ги представи на официално организирана Национална кръгла маса на 26 септември. На форума ще има и международно участие, с което се поставя началото на следващ дебат за реформата в здравеопазването.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:26 | 14.09.22 г.
fallback